75% of employers have difficulty finding employees.

Като човек, който провежда интервюта мога да кажа, че добър кандидат наистина трудно се намира. Повечето не идват с идеята, че ще научат нещо, въпреки че ще им е първа работа в сферата, всичко си знаят и искат по-голяма заплата от моята.

Не е изненадващо и по мои наблюдения е така в много различни сектори. Например в този, в който аз работя (IT) това е било проблем от както се помня. Дори сега, когато имаше освобождения от доста фирми и се появиха повече кадри на пазара, нивото на повечето не е достатъчно, за да запълни специфичните нужди.

Но например баща ми, който има автомобилен сервиз в голям областен град, не може вече 3-та година да намери механик, който да обслужва колите (не става въпрос за ремонти, а само за консумативи). Условията са добри като заплащане + бонуси, оборудването и мястото е ново и т.н., но хората просто нямат желание да работят – един искал да идва в 11, другия не му се работило събота до обяд, трети просто изчезва някъде по средата на работния ден и всякакви такива изпълнения.

Струва ми се, че ни е тотално счупен манталитета за работа, а очакванията на повечето хора са отвъд нереалистични.

Няма хора, нормално.

Сбъркан манталитет и от двете страни.

От една страна робовладелеца иска да си спести всяка възможна стотинка, по възможност и заплати да не плаща, 8-те часа работно време намира за нещо подлежащо на промяна както и когато му скимне, а такива неща като платен отпуск и болнични за не много смешен виц. Обиден е, когато робите не се чувстват длъжни да му целуват краката задето ги е удостоил с великата чест да му робуват.

От другата страна често стоят хора мързеливи до степен да се чудиш как успяват да поддържат сърдечна дейност и дишане. Всекидневните кризи в хаотичния личен живот са напълно разумна причина да идват на работа в колкото часа си искат. Повечето живеят със самочувствието как на тях се крепи цялата фирма и само те работят, само те знаят, само те могат, но някак все остават неоценени. Това да научат нещо ново и да се развият се приема различно, реакциите варират от крайно екзотична идея до смъртна обида. Разбира се, всичко това важи ако изобщо са се навили да започнат работа, понеже както знаем “работа няма”, и “аз на тия за по-малко от 3 бона нема им станем от леглото сутрин”.

Когато съберем тия две групи в една фирма се създават такива условия за работа, че всеки (полу) нормален човек напуска с 200 и по възможност емигрира, за по-сигурно. И си остават в относително равновесие – едните викат “няма хора”, другите викат “няма пари”.

Нормално. Познавам поне 10 човека, на които родителите/баби, дядовци берат плодове и зеленчуци на запад и след това им дават пари. А на тях им трябва да има само за кафенце и да си платят интернета за да си цъкат игрички.

75% от работните им места не плащат достатъчно за да оцелее сам човек под наем в града.